Четвъртата световна. Big Data

Още ли си мислите, че сте «венецът на творението»? Уви.

Обикновенният човек е сигурен, че ние никога няма да създадем изкуствен интелект, който ще има „личност“ и „съзнание“ като хората.

Повечето учени, участващи в развитието на изкуствения интелект смятат, че това ще се случи някъде след 40–60 години.

Но истината е, че самият този проблем е абсурден. Много скоро ще ни управлява изкуствен интелект, който няма нищо общо с човешкия ум. И именно затова той ще е много по-умен от нас.

Впрочем, защо «ще»? Както показа невероятната предизборна кампания на Тръмп, този интелект вече съществува! Запознайте се…

Да започнем от един малък и простичък следствен експеримент. Погледнете на точките, представени долу, и кажете, доколко посочените фактори влияят върху вашето настроение?

1. Ситуация в работата.
2. Продължителност на съня.
3. Как се чувствате физически.
4. Времето навън.
5. Имали ли сте секс наскоро.
6. Ден от седмицата.
7. Фаза на менструалния цикъл (касае само жените, разбира се).

Сигурен съм, че това задание не ви се стори сложно. За някои от нас е важно да се наспим добре. За други сексът се замества от RedBull. Трети са в очакване на петък като манна небесна. Четвърти изгарят в работата.

Като цяло, всичко е ясно, разбираемо и логично. Но проблемът е, че сте направили грешка. И без значение, как именно отговорихте.

Двама социални психолози от Харвард — Дж. Уайсс и П. Браун — помолиха студентки да попълнят тази анкета, а след това методично ги наблюдаваха няколко месеца. Фиксирали са всичките посочени фактори, а също и действителното настроение на младите жени ежедневно.

Ние, разбира се, считаме нашето съзнание за невероятно мощно. Но неговото действително КПД е смешно

Те разкриха следното.

На първо място, всички студенти са били в абсолютна илюзия – не е намерена никаква връзка между техните отговори и реалното състояние на нещата.

На второ място, всички жени, попълвайки техните въпросници, отговаряха едни и същи неща. Това означава, че студентките от Харвард имат някаква обща (и в крайна сметка неадекватна) концепция относно това, кое засяга тяхното женско настроение.

Харвард едва ли е изключение от общото правило, а учениците му като че ли не са глупаци. Това означава, че резултатите от това изследване касаят всеки един от нас.

Но как е възможно да живеем в един много изкривен модел на реалността и не го забелязваме?

Всичко идва от нашата с теб „личност“. Нашата прехваления „личност“, както се вижда от проучвания на социален психолог Лий Рос и неврофизиолог Маркъс Рейчъл, е само „История“, „Приказка“, която ние сами си разказваме, за да поддържаме илюзията за собствената си здравост.

Приблизително същия е и трика с нашето „съзнание“. Разбира се, ние вярваме, че е невероятно мощен, но истинската му ефективност е за смях. Разсъждавайки, ние може да поберем в съзнанието си не повече от седем до девет обекта, а правейки изводи, сме в състояние да вземем предвид не повече от три или четири параметри.

Разбира се, че може да се гордеем и с това, особено ако се сравняваме с прешленестите червеи. Но е глупаво да правим същото, когато нашият конкурент е машина, която, когато взема решение за нас и нашия живот, отчита неограничен брой елементи и ситуации.

Да, изкуственият интелект не е станал толкова умен сам, но и не ние сме го направили такъв, няма нужда да се заблуждаваме. За всичко е виновна човешката глупост и арогантност: не бидейки наясно с рисковете, ние се разобличихме пред него изцяло, показахме му, така да се каже, пълен скрининг на нашето „съществуване“.

Сега изкуствен интелект знае всичко за нас. Всъщност, точно това е въпросната BIG DATA, или на български „големите данни“.

Изкуственият интелект няма нужда да „мисли“: той просто взема под внимание всички факти и действа по подходящ начин

Когато Google започна да измисля първата си кола автопилот, тя планира да създаде шофьор робот, подобен на човек. Но скоро стана ясно, че това е път за никъде: твърде криво и неефективно човекът решава елементарната по същество задача – да стигнем до мястото, спазвайки правилата на движението, без да се сблъска с нищо по пътя.

Тогава Google започва да разработва „интелигентна кола“, но през 2016 г. затвори и този проект.

Оказа се, че за създаването на автопилота не се нуждаят от хуманоиден робот нито от специален автомобил. Достатъчно е да се осигурят на изкуствения интелект всичките данни, свързани с проблема, и той ще се справи с него сам – без нас и по-добре от нас.

Заключенията, които прави изкуственият интелект, управляващ превозното средство въз основа на безброй данни (от карти, камери, сензори, контролери и т.н.), са съвсем различни от тези, които правим ние, когато седим зад волана. Честно казано, ние дори не знаем какви заключения прави той. И „заключения“ ли са това?

Изкуственият интелект не е необходимо да „мисли“: той просто взема под внимание всички факти и действа по съответния начин.

Ние се опитваме да надхитрим тесногръдието и ограниченията на собственият ум, затова само фантазираме за това, как да се реши проблема. А той просто я решава и затова печели – на шах с Каспаров, на го с Ли Седол. Скоро ще победи и в „Формула 1“, и то с парализиран Шумахер на борда.

Или пък погледнете как работи преводачът на Google – това е чудно, някак вълшебно! Как се е научил така гладко да пише на всички езици?

Първо, разработчиците направиха същата грешка: те се опитаха да преподават езика на машината като на първокласник от училище за деца с изоставане в развитието. Но от това нямаше много смисъл.

Така че и в този случай, създателите на изкуствения интелект зарязаха опитите да се очовечи електрониката, заредиха в системата всички документи на ООН (които, разбира се, едновременно са преведени на повечето езици) и изкуственият интелект сам намери в тези файлове всичките необходими му взаимни връзки.

Дали преводачът на Google знае езика така, както ние го знаем? Не. Той знае ли правилата на езика, които ние знаем? Не. Дали той разбира, за какво иде реч, докато превежда дума по дума, изречение по изречение? Не.

На него не му и трябва, той е просто много добър в решаването на задачата – първо извежда скритите в големи масиви от данни и ясни само за него закономерности, и след това ги използва в работата с други данни. Получава се перфектно.

С две думи там, където ние работим интуитивно, на тъмно и, меко казано, не винаги успешно, изкуственият интелект, отгледан в житата на големите данни, работи добре, прецизно и ефективно. Само дето ние не знаем как. Нещо повече, ние няма и да разберем как, поради нашето ограничено съзнание.

С всичко това искам да кажа, че е време да се забравят научнофантастичните филми за роботи бунтовници и законите на роботиката от Айзек Азимов. Когато ще ни залее вълна от свръхмощен изкуствен интелект, основан на база на невронно обучение и BIG DATA, ние дори няма да забележим как сме загубили.

Впрочем, това вече се е случило. Веднъж в Америка … Тръмп.

Моделът на Козински се научи от десет лайка да опознае човека по-добре от колегите му, а от триста – от родител или съпруг

И какво всъщност е направил Cambridge Analytica, начело с директора си, Алекс Никс точно преди изборите?

Система с изкуствен интелект методично бомбардирала потребителите на социални мрежи със съобщения, ясно насърчавайки ги към определени емоционални реакции: „Обикнете Тръмп!“, „Намразете Клинтън!“. И не е сбъркала.

Авторството на технологията, изглежда, принадлежи на поляка Михал Козински. Работейки в Кеймбриджката психометрична лаборатория, той е направил приложение за Facebook, което е позволило да се събере огромно количество данни за психотиповете на потребителите на тази социална мрежа.

Съпоставяйки данните с поведението на потребител в неговия акаунт, Козински е получил алгоритъм, който само по 68 лайка в Facebook определя цвета на кожата на човека, сексуалната му ориентация, политическите убеждения, нивото на интелигентност, религията, навиците и така нататък.

Първата научна книга по темата е публикувана през 2012 г., и оттогава нататък, както знаете, има сериозен прогрес.

Моделът на Козински се е научил да опознава човека за десет харесвания по-добре от колегите, а за триста – от родителите или съпруг. Сега нека си припомним студентките от Харвард и да разберем, че като цяло, системата познава потребителите на Facebook по-добре отколкото те сами познават себе си.

Затова приносът на BIG DATA към победата на Тръмп може да се оспорва, но е глупаво да се отричат тези принципи на работа.

И така, време е да се върнем на въпроса за „личност“.

Козински ни определя само по пет фактора: отвореност към ново, интровертност и екстровертност, отговорност, добротожелателност, невротизъм. При Никс и Cambridge Analytica са само пет базови личностни профили.

Всъщност, тази простичка математика, както се оказва, е напълно достатъчна за да се „пресметне“ всеки един от нас. И ние можем колкото си искаме да разсъждаваме за собствената си индивидуалност, изключителност, невъобразимост и така нататък. Но това е бълнуване на луд човек, страдащ от мания за личностно величие.

Който иска може да продължи да се самозалъгва и за в бъдеще. Но и те ще бъдат пресметнати: на непреводимия език на изкуствения интелект ще се направи съответната бележка – „наивен, късогледа, влюбен в себе си.“

Да се предвиди нашето поведение и да се манипулира с него сега е не по-трудно, отколкото да се управлява с въпросната кола или преводача на Google

Да, ние изглеждаме един за друг различни, но изкуствения интелект, работещ с BIG DATA не потвърждава това. Подобно на Харвардските студентки, ние, като цяло, мислим едно и също нещо, и реагираме по изключително ограничен брой начини.

Ако се анализира всичко, което ние правим – и онлайн и офлайн (всъщност, към това в действителност се движи с големи скокове новата технология) – а не частично и на парче, какъвто е случаят в рамките на социалните комуникации, ние сме крайно предвидими.

Ето защо,Рей Курцвейл в момента работи по създаването на индивидуален асистент, който ще знае какво искаме, преди нас. Елон Мъск – ​​върху колата, която ще знае, къде искаме да отидем, дори и ако нищо не й съобщим.

Предвиждането и манипулирането на нашето поведение сега е не по-трудно, отколкото управлението на колата или преводача на Google. В резултат на това, някой Тръмп напълно е възможно да се появи там, където не се е очаквало.

Изкуствени самообучаващи се невронни мрежи, получили на разположение цялата възможна информация за нас, в това число не само информация за нашето поведение в Интернет, но също така и от банкови карти, информация за нашите движения чрез GPRS на телефона, нашите телефонни разговори, текстови съобщения, туитове, медицински записи, снимки, запис от камери, данъчни декларации и т.н., ще ни вземат под пълен контрол, а ние дори няма да забележим.

И ето защо е толкова важен примерът с Тръмп: това няма да е контрол в стила на Оруел или Хъксли, това ще бъде пълен контрол, който ние при цялото си желание няма да можем да идентифицираме. Ние просто ще действаме така, както изкуственият интелект ни повелява, искрено вярвайки, че правим съзнателен и личен избор.

Той ще ни вземе с голи ръце.

Алън Тюринг страда от изолация и самота. Той не разбираше другите хора, а те му отговоряха със взаимност.

Той наистина искаше да направи машината разумна, за да може тя да го разбере и той да може да говори с нея. Той дори я е кръстил на младежката си любов – Кристофър Морк.

Ето защо световно известният „Тюринг тест“ – е, всъщност, на тест за определяне на „личност“ в изкуствения интелект. И да, заради неговия аутизъм Тюринг ни е въвел в заблуждение.

Свръхмощния изкуствен интелект ще възникне и ще победи човечеството именно защото нито личност, нито съзнание не се предвиждат да има.

Той трезво ще анализира фактите, без да обръща внимание на предразсъдъците, на които ние сме заложници. И ще прави това, което му каже…

И тук е въпросът. Може би Тръмп?

Не знам. Но, най-вероятно, субектът ще бъде с пари.

Източник: https://snob.ru/selected/entry/120728