С изключение на страшно богатите, много малко хора купуват домовете си в брой. Повечето от нас се нуждаят от ипотечен или някакъв друг кредит, за да направят такава голяма покупка. В действителност, много хора имат кредит под формата на кредитни карти, за да заплащат продукти и услуги за битови нужди. Светът, както знаем, нямаше да тече гладко, без кредитите и банките, които да го движат. В тази статия ще се запознаете с раждането на банковия сектор.
Божествените депозити
Банките съществуват откогато са били отсечени първите монети, а може би дори и преди това, в една или друга форма. Валутата, в частност използването на монетите, се появява от данъчното облагане. В първите дни на древните империи данъкът, от едно здраво прасе на година, е бил разумен, но след като империите започнали да се разширяват, този данък станал не толкова желателен. Освен това империите започвали да се нуждаят от средство за разплащане, с което да купуват чужди стоки и услуги или като цяло нещо, което може да бъде разменяно по-лесно. Монетите се оказали най-ефективното решение.
Дрънкането на монети
Тези монети, обаче, е било необходимо да се съхраняват на сигурно място. Древните домове не са имали славата на безопасни места, затова най-богатите хора държали парите си в храмовете. Много хора, сред които свещеници или клисари, които били благочестиви и честни, всекидневно били в храмовете, внасяйки чувство за сигурност в тях. Съществуват документи от Гърция, Рим, Египет и Древен Вавилон, според които се предполага, че храмовете са отпускали и заеми. Фактът, че повечето храмове са били финансовите центрове на градовете си, е основната причина те да бъдат претърсвани и разграбвани по време на войни.
Монетите били много по-лесни за събиране, в сравнение с други стоки, като например 100-килограмови прасета. Затова се е появило съсловие от заможни търговци, които са започнали да отпускат заеми от монети с лихва за хората в нужда. Храмовете обикновено отпускали големи заеми, като давали и на различни владетели. Тези нови лихвари отнели работата на останалите.
Първата банка
Римляните, велики строители и големи администратори, отнемат „правото за банкиране” от храмовете и формализирали кредитирането, като създали отделни сгради, в които то да бъде извършвано. През това време лихварите все още печелили, така както сегашните лихвари го правят, но най-легитимната търговия и почти всички правителствени разходи се извършвали чрез институционалните банки. След като Юлий Цезар идва на власт той издава указ, с който позволява на банкерите да конфискуват земите на длъжниците вместо да си плащат заема. Това било значима смяна на властта в отношенията между кредитор и длъжник. По този начин задлъжнелите благородници, които притежавали земи, са можели да си плащат дълговете, а да не им се разминава, като не си платят. Така се прекъснала порочната практика, в която благородниците били недосегаеми векове наред, прехвърляйки дълга на всеки следващ наследник, докато или на кредитора, или на длъжника поколенията не измрат.
Римската империя в крайна сметка се разпаднала, но някои от нейните банкови институции са живели под формата на папските банкери, които са се появили в Свещената Римска империя. Дребните лихвари, които се конкурирали с църквата, често са били изобличавани за лихварство.
Кралска виза
В крайна сметка много монарси царуващи в цяла Европа забелязват силните страни на банковите институции. Тъй като банките са съществували от благодатта на владетеля чрез издаването на изрични харти и договори, когато кралските сили изпадали в трудни парични проблеми те вземали заеми от банките, но с условия определени от тях. Товa лесно набиране на финанси е довеждало на царете ненужна екстравагантност, скъпоструващи войни и надпревара във въоръжаването със съседните царства. През 1557, Филип II от Испания успява да направи така, че царството му да задлъжнее изключително много в резултат на няколко безсмислени войни. Това е причинило първия в света национален банкрут, както и втория, третия и четвъртия, в бърза последователност. Това станало, защото 40% от брутния национален продукт (БНП) на страната отивали за обслужване на дълга. Тенденцията да си затварят очите за кредитоспособността на големите клиенти продължава да преследва банките дори и днес.
Адам Смит и модерното банкиране
Банкирането става най-добре устроено в Британската империя, когато Адам Смит идва през 1776 г. със своята теория за „невидимата ръка”. Получили по-голямо самочувствие от неговите възгледи за саморегулиращата се икономика, лихварите и банкерите успели да ограничат участието на държавата в банковия сектор и икономиката като цяло. Този свободен пазарен капитализъм и конкурентна банкова среда намират благодатна почва в Новия свят, където Съединените американски щати се готвят да се присъединят.
В началото идеите на Смит не са се ползвали от американския банков сектор. Средната продължителност на живота на една американска банка е била пет години, след което повечето банкноти от фалиралите банки ставали безполезни. Тези държавно-частни банки можели, в края на краищата, само да издават банкноти срещу златни и сребърни монети. А банков обир е означавало много повече преди, отколкото сега, в ерата на застраховането на депозити. Като този риск е създавал големи парични кризи в Америка.
Александър Хамилтън, секретарят на Министерството на финансите, създава национална банка, която е приемала банкноти по номинална стойност, като по този начин е спасявала банките по време на трудности. Тази национална банка, след няколко спирания, прекъсвания и възобновявания на дейността си, създава единна национална валута и създава система, чрез която националните банки да подкрепят своите банкноти чрез държавни ценни книжа, при което се е създал ликвиден пазар. Чрез налагането на данъци върху сравнително беззаконните държавно-частни банки, националните банки ги елиминирали.
Щетите, които са напрaвили банките до онзи момент са били толкова големи, поради които средностатистически американци са нямали почти никакво доверие към банките и банкерите като цяло. Това усещане ще доведе щата Тексас действително да постави извън закона много банкери чрез закон съществувал до 1904.
Търговски банки
Повечето от икономическите задължения, които би трябвало да бъдат разглеждани от националната банкова система, в допълнение към обичайната банкова дейност като кредити и корпоративни финанси, паднали в ръцете на големите търговски банки, тъй като националната банкова система е била нестабилна. През този период на размирици, които продължили до 1920 година, търговските банки превърнали своите международни връзки в политическа и финансова мощ. Към тези банки спадат Goldman Sachs, Kuhn, Loeb и J.P. Morgan and Company. Първоначално, те силно разчитали на комисионните от продажби на чуждестранни облигации от Европа, с малък обратен поток на американски облигации в Европа. Това им е позволило да изградят своя огромен капитал.
По това време една банка не е била правно задължена да оповестява своя резервен капитал, посочвайки способността си да оцелява при големи, над средните загуби по кредити. Тази тайнствена практика е означавала, че репутацията и историята на банката е имала значение повече от всичко. Докато самозабравилите се банки идвали и си отивали, семействата, които държали търговски банки, имали дълга история на успешни сделки. Когато големите индустрии са се появили те създали необходимостта от корпоративни финанси, но необходимият капитал не е могъл да бъде предоставен от нито една банка. Поради тази причина първичното предлагане на ценни книжа и публичното предлагане на облигации стават единствените начини да се достигне необходимият капитал.
Обществеността в САЩ и чуждестранните инвеститори в Европа са знаели много малко за инвестирането, което се дължало на факта, че оповестяването на инвестиционна информация не е било заложено в закон. Още повече, според тогавашното общество, този въпрос до голяма степен е бил игнориран. Следователно успешните предлагания на ценни книжа увеличавали репутацията на банката и я поставяли в положение да искат по-често да си подсигуряват офертите. До края на XIX век, много банки искали позиции в управителните съвети на компаниите, които търсят капитал, както и, ако липсвало ръководство, те да управляват дружествата.
J.P. Morgan и монополът
J.P. Morgan and Company се появява на върха на търговските банки в последните години на XIX век. Тя е била свързана директно с Лондон, а след това е станала финансов център на света и е имала значително политическо влияние в Съединените щати. J.P. Morgan and Co са създали US Steel, AT & T и International Harvester, както и в близост до дуополните и почти монополни фирми в железопътната и корабната промишлености, чрез революционното използване на тръстове и пренебрегването на Sherman Anti-Trust Act .
Въпреки, че в зората на 1900 г. е имало вече утвърдени търговски банки, било е доста трудно за средния американец да получи заем от тях. Тези банки не рекламирали своите услуги и рядко давали кредити на „обикновените“ хора. Расизмът също е бил широко разпространен и, въпреки че еврейските и англо-американските банкери трябвало да работят заедно по големите въпроси, техните клиенти се разделяли на класи и на расова принадлежност. Тези банки оставяли отпускането на потребителски кредити на по-малките банки, които продължавали да не успяват да се развиват.
Паниката от 1907
Поради срива в акциите на медодобивните тръстове започнала паника, която карала хората бързо да изтеглят парите си от банките, като причинили рязък спад в цените на акциите на тези банки.За да успокои хората и да спре паниката J.P. Morgan използва значителното си влияние събирайки всички големи играчи на Wall Street да маневрират кредитите и капитала, които те контролирали, точно както Фед би направил днес.
Краят на една ера
По ирония на съдбата шоуто на върховната власт в спасяването на американската икономика посочва, че никой частен банкер не би упражнявал отново тази власт. Появилият се факт, че Джон Пирпонт Морган, банкер, който е бил презиран от голяма част от Америка и е бил част от най-разбойническите барони, заедно с Карнеги и Рокфелер, за да си свърши работата, подтиква правителството да формира Федералната резервна банка или както се нарича още Фед през 1913 г. Въпреки че търговските банки повлияли на структурата на Фед, те също са били избутани на заден план от нея.
Дори и със създаването на Федералния резерв, финансовата мощ и остатъчната политическа власт били концентрирани на Wall Street. Когато Първата световна война избухнала, Америка станала световен кредитор и заменила Лондон като център на финансовия свят до края на войната. За съжаление, Републиканската администрация сложила някои неконвенционални белезници върху банковия сектор. Правителството настоявало всички длъжници да върнат обратно своите военни заеми, които традиционно са били опрощавани, особено когато кредитополучателите били съюзници.
Това забавило световната търговия и дало причина много страни да станат враждебни към американските стоки. Когато фондовият пазар рухнал в Черния вторник през 1929 г. мудната световна икономика била нокаутирана. Федералният резерв не можел да удържи катастрофата и отказал да спре депресията – това породило ужасни последици за всички банки. Ясна линия разграничавала банките и инвеститорите. През 1933 г. банките вече не били допускани да спекулират с депозити и регламентите на Federal Deposit Insurance Corporation били приети, за да убедят обществото, че вече могат да се доверяват на финансовите институции. Никой не се заблуждавал и депресията продължавала.
Втората световна война спасила положението
Втората световна война е спасила банковата индустрия от пълно унищожение. Тя и производствтото, което е генерирала, вдигнали американската и световната икономики обратно към възходящ тренд.
За банките и за Федералния резерв, войната изисквала финансови маневри, които са се случили с помощта на милиарди долари. Тази масивна операция по финансиране създало фирми с огромни кредити, което карало банките да се сливат, за да отговорят на новите потребности. Тези огромни банки се разширявали и на световните пазари. А банковата система в Съединените щати стигнала до точката, където с появата на застраховката на депозит и с ипотека, всеки е имал достъп до кредит.
Накратко
Банките са изминали дълъг път започвайки от храмовете на древния свят, но техните основни бизнес практики не са се променили. Те са отпускали кредити на хората, които са се нуждаели от тях, но изисквали лихва за това. Въпреки че историята е променила тънкостите на бизнес модела, целта на банките е да дават заеми и да защитават парите на вложителите. Дори ако в бъдеще банките напълно изчезнат от ъгъла на Вашата улицата, то те все още ще съществуват, за да изпълнят основната си функция – да кредитират.
Статията е преведена от: http://www.investopedia.com/articles/07/banking.asp#ixzz3ltqHkm66
Вашият коментар