Когато американците говорят за акции те обикновено говорят за компании листнати на борсата в Ню Йорк (NYSE). Това е таткото на борсите. От корпоративна гледна точка, всеки, който е някой в бизнес средите е листнат на фондовата борса и за чуждестранните инвеститори е трудно да си представят времето, когато NYSE не е било синоним на инвестиране. Но, разбира се, не винаги е било така: имало е много стъпки по пътя, за да бъде постигната сегашната система за обмен на ценни книжа. Може да се изненадате научавайки, че първата фондова борса в света е процъфтявала в продължение на десетилетия, но не е била изтъргувала нито една акция.
В тази статия ще разгледаме развитието на фондовите борси от венецианските плочи до Британските кафенета и накрая ще стигнем до NYSE и неговите братята.
Истинските търговци на Венеция
Лихварите на Европа попълвали важните пропуски оставени от по-големите банки. Лихварите, търгували дългове помежду си: лихвар се опитва да се отърве от висок риск, като замени заем с висока лихва за друг заем с различна лихва на друг кредитор. Тези кредитори са изкупували и държавни дългови емисии. Тъй като естествената еволюция на тяхната дейност продължава, лихварите започнали да продават дълговите емисии на клиенти – първите индивидуални инвеститори.
През 1300-те години, венецианците са лидерите в тази област и са първите, които започнали да търгуват ценни книжа с други държави. Те са носели плочи с информация за различни емисии на ценни книжа с цел тяхната продажба и са се срещали с клиенти, за да им ги изтъргуват. Тази дейност много прилича на това, което прави брокерът днес.
Първата фондова борса
Белгия създава своята фондова борса през 1531, в Антверпен. Брокери и лихвари се срещат там, за да се занимават с фирмени, правителствени и дори индивидуални дългови емисии. Грешно е да се мисли, че във фондовата борса са се извършвали покупко-продажби на записи на заповеди и облигации, тъй като през 1500-те години не е имало реални сделки. Има много факти, че са съществували корпоративно-финансови партньорства, които генерират доход от емисия на акции, но не е имало официална размяна на акции от един собственик на друг.
Всички тези фирми East India
През 1600-те години холандското, британското и френското правителство дават право на всички свои компании да включат в имената си думите East India. На границата на най-върховия момент на империализма е изглеждало, че всеки човек има дял от печалбите от Източна Индия и Азия с изключение на хората, живеещи там. Морските пътувания, с които са се превозвали стоки от Изтока, са били изключително рискови – след средиземноморски пирати, най-често срещаните рискове са били времето и лошата навигация.
С цел да се намали риска от изгубване на кораб, който да съсипе техните състояния, собствениците на кораби започнали да търсят инвеститори, които биха дали пари за пътуването – оборудване за кораба и екипажа, в замяна на процент от приходите, ако рейсът бъде успешен. Много често съществуването на тези ранни дружества с ограничена отговорност продължавало само един рейс. След това то се е разпадало и ново дружество се е било създавало за следващия рейс. Инвеститорите разпределяли своя риск чрез инвестиране в няколко различни кораба по едно и също време, като по този начин увеличавали възможностите си за печалба.
Когато фирмите East India са се образували, те са променили начина, по който се прави бизнес. Тези компании са имали акции, с които са можели да изплащат дивидентите при всяко едно постъпление от пътуващите дружества, вместо да ги дават за други пътувания. Това са били първите модерни акционерни дружества. Това позволява на компаниите да изискват повече за своите акции и да изграждат по-големи флотове. Дружествата, които са имали харти с цел забраняване на конкуренцията, са генерирали огромни печалби за инвеститорите.
Малка акция с Вашето кафе?
Тъй като акциите на различните East India компании са издадени на хартия, инвеститорите могат да продават книжата на други инвеститори. За съжаление, не е съществувала фондова борса, затова инвеститорът е трябвало да намери брокер, за да извърши размяната. В Англия, повечето брокери и инвеститори извършвали тази работа в различните кафенетата около Лондон. Дълговите емисии и акциите за продажба са били написвани и поставяни на вратите на магазините или изпращани по пощата като бюлетин.
Разрушенията от балона на South seas
Британската компания East India е имала една от най-големите конкурентни предимства в финансова история – тя е била законен монополист. Когато инвеститорите започвали да получават огромни дивиденти и да продават акциите си, другите инвеститори са били гладни за част от печалбата. Нарастващият финансов бум в Англия идва толкова бързо, че е имало правила и регламенти за емисия на акции. Компанията South Seas (SSC) се е появила с подобно разрешение за монопол от краля и акциите на компанията, както и големият брой повторно емитираните дългове, се продавали, веднага след като те са били листнати. Преди първият кораб някога да напусне пристанището, SSC използва новооткрития си инвеститор, за да си отвори луксозен офис в най-добрите части на Лондон.
Неизбежно, балонът се пука, когато SSC не успява да плати дивидентите чрез своите оскъдни печалби. Последвалата катастрофа кара правителството да постави забрана за емисия на акции – забраната трае до 1825.
Нюйоркаската фондова борса (NYSE)
Първата фондова борса в Лондон официално е създадена през 1773, 19 години преди Нюйоркската фондова борса. Като се има предвид, че Лондонската фондова борса (LSE) е била с белезници заради закона за ограничаване на броя на притежаваните акции, фондовата борса в Ню Йорк се занимава с търговия на акции, за добро или за лошо, от самото си създаване. NYSE не е първaта борса в САЩ, обаче бързо се превръща в най-силната.
Сформирана от брокерите участващи в споразумението от Buttonwood, Нюйоркската фондова борса намира своя дом на Wall Street. Местоположението на борсата, прави така, че тя да си създаде голямо предимство пред другите борси. Тя е била в сърцето на всички бизнеси. Чрез определянето на регистрационни изисквания и такси, Нюйоркската фондова борса става много богата институция.
NYSE не намира много сериозна вътрешна конкуренция за следващите два века. Нейният международен авторитет и в тандем с процъфтяващата американската икономика я правят най-важната фондовата борса в света. NYSE, също така, има и своите възходи и падения през същия период. Всички събития от Голямата депресия до взривовете през 1920 г. на Wall Street оставят трайни белези на борсата – бомбардировките от 1920 г. убиват 38 души и нанасят разрушения на много от известните сгради на Wall Street. Най-малките последствия от този атентат са по-строгите регистрационни и отчетни изисквания.
На международната сцена, Лондон се очертава като най-голямата борса за Европа, но много компании, които са били в състояние да се листнат на международната сцена, са избирали Ню Йорк. Много други страни, сред които Германия, Франция, Холандия, Швейцария, Южна Африка, Хонг Конг, Япония, Австралия и Канада са разработвали свои собствени фондови борси, но те до голяма степен са се разглеждали като трамплин за компаниите, които желаят да пуснат своите акции в LSE, а оттам в NYSE. Някои от тези международни борси все още се разглеждат като недостатъчно добри заради слабите правила за регистрация и по-слабата държавна регулация.
Статията е преведена от: http://www.investopedia.com/articles/07/stock-exchange-history.asp#ixzz3khF4Xzv2
Ако желаете да научите повече за NYSE и Nasdaq, можете да прочетете следната статия: https://ala-bala.com/zapoznavane-s-borsite/
Вашият коментар