Мотивация. Как да стигнем до края по пътя към целта си?
Успешните и неуспешни хора не се различават значително в своите способности. Единственото, което ги различава – е желанието да достигнат своя потенциал. Как да разгърнем своя потенциал? Къде се крие „ключът“ към успеха? Отговорите на тези въпроси се крият в една единствена дума – мотивация. Мотивация. Какво стои зад тази дума? 
Мотивацията е процес на обоснован избор между различни възможни действия. Мотивация, на латински „motivus” означава „подвижен”, mōtus „движение”. Тя е движеща сила към постигането на нашите цели. Ние винаги правим нещо или не правим нищо, и това, което правим, безусловно, се отразява върху живота ни. Често се налага да се борим със себе си, за да постигнем целите си – понякога правим това, което не ни допада, или се отказваме от това, което правим с удоволствие. Обобщено казано, ние винаги имаме избор – да направим или да не направим нещо…
В тази статия ще намерите отговори на въпросите откъде идва мотивацията, как да я открием и запазим в себе си.
Най-добрата мотивация винаги идва отвътре
Мотивацията е необходима на всеки, който иска да прогресира и живее пълноценно. Мотивационните фактори са заключени в нас самите. Те са като малки пламъчета, които чакат да бъдат възпламенени. И когато грейнат, те „огряват” душата ни, „озарявайки” нашия път. Огънят в душата ни може да бъде поддържан за дълго време, но може и бързо да загасне. Ние сме тези, които решаваме, какво да правим с това пламъче…
Разбира се, съществуват и външни стимули, както и обстоятелствата, при които можем да реагираме, но в крайна сметка, мотивацията, която ни тласка към определени действия, и ни насърчава да се движим напред, идва от нашия вътрешен свят.
Ако имаш мечта, позволи й да се сбъдне!
Истината е, че повечето от нас са си погребали мечтите още в зародиш, тъй като някой е дошъл и ни е „убил” – не с пистолет, не с бейзболната бухалка, а с най-обикновени думи:”Това е невъзможно”, „Защо мислиш, че ще успееш?”, „Нямаш шанс!”.
Ние никога не знаем, че нечий живот може да зависи от нас. Една нежна дума може да спаси нечий живот. Една усмивка може да промени настроението ни. Понякога само една дума може да ни накара да повярваме в себе си…
С огромно удоволствие бих искала да споделя с вас едно от любимите ми стихотворения на Едгар Гест, наричан „поет на простолюдието”, който призовава хората да повярват в себе си и в своя потенциал. Стихотворението е на руски, надявам се да схванете идеята.
Способности
Пойми же, мой друг, и пойми поскорей,
У тебя есть все то, что у великих людей.
Две руки, две ноги, пальцы есть, пара глаз,
И конечно мозги – их используй хоть раз.
С этим шли на вершину сквозь дождь и пургу.
Отправляйся и ты, и скажи: «Я смогу».
Посмотри же на них, великих и мудрых,
Они, как и ты, встают к завтраку утром.
У них те же ложки и вилки в руках,
И такие же точно шнурки на туфлях.
Мир смотрит на них снизу вверх: «Не догнать!»
Но есть все у тебя, чтобы так стартовать.
Добиться триумфа, победы ты сможешь,
И стать великим – если захочешь.
И к битве, что выбрал, скорее беги –
Ведь есть все у тебя: руки, ноги, мозги.
Кто успешным стал и великим в делах,
Начинал с тем, что есть у тебя в руках.
Ты есть то, что ты есть, что твое – то твое.
И должен ты выбрать место свое.
И ты должен сказать, куда ты идешь,
Сколько будешь учиться, как правду найдешь.
Бог дал тебе все, чтоб по жизни шагать.
Но куда и зачем – здесь тебе решать.
Смелость идет из глубин души.
Волю к победе извлечь поспеши.
Реши для себя поскорее, мой друг:
У тебя есть все, что у великих вокруг.
С этим в путь на вершину сквозь дождь и пургу.
Отправляйся и ты, и скажи: «Я смогу»!
Как да открием и запазим мотивацията в себе си?
- Да излезем от черупката си
Нека си позволим да излезнем от зоната си за комфорт: да направим нещо, което би изненадало нас самите, да разгърнем пълния си потенциал, да открием дълбочината и пълнотата на живота…
Всеки обича да си седи вкъщи на топличко и уютно (още в утробата сме свикнали на този комфорт). Така се чувстваме сигурни и защитени. По-смелите се осмеляват да излезнат от черупките си, вкарвайки свеж полъх в живота си. Тези хора имат мечти. Те се стремят с всички сили към това, което желаят. Понякога мечтите са единственото нещо, което те имат. Но те не се предават. Те рискуват. Те знаят колко необходимо е да има смисъл животът им.
Има и такива, обаче, които при най-малката проява на несигурност и страх, гледат бързичко „да си свият опашките” и скрият обратно на топличко. Криейки се, те всъщност се крият от самите себе си. Истината обаче е, че колко и да се крием и самозалъгваме, към края, животът винаги ще даде своя отговор. Към края, ние винаги получаваме отговори на всички свои въпроси. Някои от отговорите може и да ни харесат.
Мисля, че Марк Твен си го е казал доста добре: „След години ще съжаляваш повече за нещата, които не си направил, отколкото за нещата, които си направил” .
- Освободете силата вътре във вас
Един от „каналите”, през който изчезва енергията на живота, се явява процеса на размислите: ”Да бъда или да не бъда?”, „Да го правя или да не го правя?”, „Ще мога ли или няма да мога?”. Защо просто не започнем да го правим, казвайки си: ”Ще го правя, докато не го направя”? Когато знаете, че „Ще го направите”, вие концентрирате цялото си време, енергия и талант на това, за да го направите на момента, вместо да се присъедините към голямата дискусионна група вътре във вас, която освен че ви краде от времето, ви кара да се чувствате още по-несигурни.
С вяра в себе си, търпение и упоритост можем да постигнем всичко. Този, който ги притежава, ще надмине дори тези, които са по-надарени и талантливи , тези, които са посветили живота си на образование, както и тези с многото пари.
„Нищо на света не може да се сравни с упоритостта. Дори талантът. В света няма нищо по-често срещано от неуспели талантливи хора. Непризнатият гений е почти клише… Постоянството, целеустремеността, решителността и упоритият труд – ето кое е от значение” (Келвин Кулидж).
Всички хора, които са успели в живота, имат нещо общо, което ги обединява – те довършиха започнатото!
Според Скип Росс, успешен лектор и мотивационен оратор, отсъствието на настойчивостта е една от основните причини за неуспехите ни, и това е очевидна слабост, с която е пропита човешката раса. Всеки ден виждаме хора, които хвърлят много усилия в опитите си да постигнат големи успехи. Обаче срещата им с първите временни разочарования ги изритва от първото стъпало на „стълба към мечтите” им. Последващият неуспех ги избутва още по-долу, а третият – направо ги срива със земята!
Временното поражение – това не е пълен нокаут. Няма нищо срамно в паденията. Провалът е велик учител, ако сме отворени към него. Това е време – да си научим урока, да си вземем поука. „По-добре е да се осмелите да се хванете за голямо дело и чрез неуспехи да достигнете най-великия си триумф, отколкото да се сравнявате с онези, нищите по дух, които живеят в сивата монотонна мъгла, където няма място нито за победи, нито за поражения”(Теодор Рузвелт). Настойчивият човек не приема пораженията; той просто продължава да продължава.
Никой не може да бъде победен, докато сам не се предаде в собствената си мисъл.
- Самоокуражавайте се
Различни проучвания показат, че колкото повече негативни неща изричате, толкова по-зле ще се справите с която и да било задача. Ако си казвате, че никога няма да се промените, че „просто не можете да го направите” или че сте „мързеливи”, „слаби” или че „нещата при вас са генетично обусловени”, вие захвърляте боксовите ръкавици, преди дори да сте започнали мача.
Ао мислиш „сразен съм“ – сразен си. Ако мислиш „не смея“ – не смееш.
Ако казваш „бих искал“, но си мислиш „не мога“ – просто няма как да успееш…
Ако мислиш, че губиш – „загубен си“, ще ти каже светът без упойка!
Успехът се крие в твоята воля и е в умствената ти настройка.
Ако мислиш „назад съм“ – назад си, който мисли високо – не пада!
Просто трябва да бъдеш напълно уверен, щом си тръгнал да дириш награда…
Не най-силният, нито най-бързият обезателно грабват залога!
Но човекът, който печели играта е този, който мисли „АЗ МОГА!“.
(Уолтър Д. Уинтъл)
Ние сами строим собствените си прегради! Но щом сме способни да ги построим, бихме могли и сами да ги разрушим! Вие СТЕ успели! Напомняйте си го ежедневно.
- Настоящият момент е най-ценното нещо, което съществува.
Времето е най-голямото ни богатство.
Често чуваме най-разпространената реплика „Нямам време!” Времето тече еднакво за всички. Всеки има своите двадесет и четири часа. Всеки има своя ден. Дали ще го пропилеем или пък ще го използваме пълноценно, зависи само от нас.
Абсолютно съм убедена в това, че човек, който казва:”Бих го направил, ако имах време за това”, никога няма да намери време за нищо. Ако ни е необходимо време, трябва да си го създадем!
„Мярката за нашите свършени дела не е времето, което сме отделили, за да ги направим. Мярката е това, какво сме направили с това време, което сме имали, и с таланта, който притежаваме” (Скип Росс).
Абсолютно същото важи и за другата, също толкова разпространена, реплика „Ще направя това утре или другата седмица или като пораснат децата…”. Истината е, че всеки ден ние получаваме своите двадесет и четири часа. Утре може и да не ги получим! Затова съществува само днес и сега!
- Създайте си позитивни мотивиращи фактори
Днес е изключително трудно да останем позитивни и да вярваме в доброто сред толкова много негативизъм около нас (лоши новини, завист, несправедливост, злоба и други). Именно за това е много важно да контролираме мислите си и да се научим да ги използваме в наша полза, а не във вреда към нас самите.
Абсолютно съм съгласна с Наполеон Хил, който е казал: „Имате пълен контрол само над едно единствено нещо и това са вашите мисли. Ако не успеете да овладеете собствената си мисъл, можете да бъдете сигурни, че няма да овладеете нищо друго. Тази божествена привилегия е единственото средство, с което можете да ръководите съдбата си.”
Адаптирайте отрицателните си мотивиращи фактори, така че те да звучат по-позитивно. Опитайте се да промените начина, по който „отразявате“ случките в живота си. Старайте се във всяка ситуация да откривате нещо положително и се съсредоточавайте върху него. Търсете положителното и в хората.
- Кажете ДА на своя потенциал!
Знам, че във всеки от нас се крие намного по-голям потенциал, отколкото ние сме в състояние да разпознаем. Вие можете повече, и вие го знаете.
Имах честта да присъствам на един форум, с гост-лектор от Унгария, Сесилия Караш (Cecilia Karasz), която каза следното: „Тичаме през целия си живот и не виждаме от дървото гората”. Какво ли е искала да каже лекторката с тези думи? Всеки би ги разтълкувал по свой начин. Аз ги разтълкувах така – наистина, „едно дърво” (ние самите и границите, които си поставяме) може да ни пречи да видим „голямата гора” (живота, възможностите, потенциала).
Е, има и такива, на които „гората им пречи да видят дървото”, но това вече е друга тема :).
Но съм абсолютно сигурна, че ние сами решаваме дали искаме да видим „гората”, както и как да живеем и по кой път да вървим.
- Животът е движение. Движението е живот.
Няма значение с каква скорост се движите към целта си, важното е да се движите.
“Това, което спасява човек, е да направи стъпка. После още една.” (Антоан дьо Сент Екзюпери)
Всеки дълъг път започва с първата стъпка и се състои от множество последващи стъпки. Най-важното e да започнете. Дори и да нямате никакво време за постигане на целта си, отделяйте й поне по 5 минути на ден. Трупайте малките постижения едно след друго. И след всяка малка победа ще започнете да усещате успеха и положителната нагласа. Това ще ви мотивира да продължите.
- Поставяйте си цели
Ние сме същества, ориентирани към цел. Нашето предназначение – да продължаваме да действаме. Човек без цел, лишен от мечти и желания, влиза в състояние на психологическа смърт. Хенри Форд Бичер формулира това по следния начин: „Когато човек е стигнал до заключение, че е толкова „пълен”, че да каже: ”Не искам да знам повече, не искам да правя повече, не искам да бъда пове че”, се намира в състояние, което би го е превърнало в мумия! – От всичко отвратително, което може да има, най-отвратителното е – мумията; а от тях най-отвратителни са живите мумии, които вървят по пътя и си говорят.
- „Ще се срещнем на върха!”- Зиг Зиглар
Мечтата е най-силната вътрешна мотивация. Трябва да вярваме в нашите мечти, но също така трябва и да работим върху реализирането им.
И най-изящната мечта на света ще си остане мечта, докато някой не започне да действа и я превърне в реалност. Зиг Зиглар в книгата си „Ще се срещнем на върха!” казва: „Запомнете, най-големият локомотив в света не може да мръдне, ако на всяко от осемте задвижващи се колела, се сложи на релсите по малко парче дърво, с дебелина от три сантиметра. Същият локомотив, движейки се със скорост 160 км/час, може да пробие железобетонна стена, с дебелина половин метър. Ето това сте вие, когато сте натиснали „бутона за действие” (превод от стр. 199).
- „Вярвай, че ще успееш и наполовина си успял.”
За миг се представете там, където искате да бъдете. Представете си ясно крайния резултат и мислете за него постоянно. Повярвайте в това, което сте видели, защото както е казал Наполеон Хил: „Ако можеш да го видиш и да го повярваш, ще можеш и да го постигнеш”.
Веднага се сетих за думите на приятелката ми, която още на подготовка за един от конкурсите за красота, който се провеждаше в училището ни, с гордо вдигната глава каза: „ Трябва да измисля прическа, която да ми отива на короната!” Тя беше убедена, че ще спечели и наистина спечели! Тя се видя като победител и повярва в това. Вярата й в себе си й помогна да успее!
Другият случай е със сетричката ми, която от както се помни, твърдеше, че ще замине в Америка. Тя уверено и ясно описваше картината какво точно ще прави там: „Ще замина в Америка, ще стана известна певица и ще ви изпращам картички !” Е, още не е станала певица, но е там J! И ни изпраща картички!
И аз имам смели мечти, но за тях ще пиша след като ги реализирам J.
Ще се срещнем на върха!
Пожелавам ви успех във вашите начинания и продължения!
Източници:
- Книга „Скажи „Да“ своему потенциалу”- Скип Росс и Кэрол Карлсон
- «ШколаЖизни.ру» – ежедневный познавательный журнал
- Уикицитати http://bg.wikiquote.org/wiki /
Вашият коментар