Голямата депресия в САЩ от 1929 г.

Голямата депресия (1929-39) е най-дълбокият и най-дълготрайният икономически спад в историята на западния индустриализиран свят. В Съединените щати Голямата депресия започва скоро след срива на фондовия пазар през октомври 1929 г., който праща Wall Street в паника, и унищожава милиони инвеститори. През следващите няколко години потребителските разходи и инвестициите рязко се понижават причинявайки стръмен спад в промишленото производство и нарастване нивото на безработицата.

До 1933 г., когато Голямата депресия достига своята кота нула,  13-15 милиона американци са безработни и близо половината от банките в страната затварят врати. Въпреки мерките за облекчение и реформи на президента Франклин Рузвелт, помогнали да се намалят най-тежките последици от Голямата депресия през 1930-те години, икономиката връща своя възход едва след началото на Втората световна война през 1939 г.

Начало на Голямата депресия и сривът на пазара през 1929 г.

През лятото на 1929 г. американската икономика влиза в обикновена рецесия, тъй като потребителските разходи спадат и непродадените стоки започват да се трупат, получавайки се забавяне на производството. В същото време, цените на акциите продължават да се покачват, а от есента на същата година са достигнати нива, които не могат да бъдат оправдани от очакваните бъдещи приходи. На 24 октомври 1929 г. балонът на фондовия пазар избухва, след като инвеститорите започнат масово изкупуване на акции. Рекордните 12.9 милиона акции са били изтъргувани през този ден. Това е т.нар. „Черен четвъртък.“ Пет дни по-късно, на „Черния вторник“ 16 млн. акции са били изтъргувани след нова вълна от паника, която помита Wall Street. Милиони акции се оказват безполезни, и тези инвеститори, които са купили акции „на марджин“ (с пари на заем) банкрутират напълно.

С изчезването на потребителското доверие в началото на срива на фондовия пазар, понижаването на разходите и инвестициите карат фабриките да забавят производството и строителството и да започне съкращаването на работници. На тези, които са имали достатъчно късмет, за да останат на работа, заплатите им падат и покупателната им сила намалява. Много американци са принудени да купуват на кредит, задлъжнявайки все повече, като броят на ипотекираните и отнети имоти скача стабилно. Придържането към златния стандарт, към който се присъединяват няколко страни по света, спомага разпространението на Депресия от САЩ в целия свят и особено в Европа.

Голямата депресия се задълбочава: банковата паника и администрацията на Хувър

Въпреки уверенията на президента Хърбърт Хувър и други лидери, че кризата ще изчезва, нещата продължават да се влошават през следващите три години. До 1930 г. 4 милиона американци не могат да си намерят работа; този брой нараства на 6 милиона през 1931 г. В същото време, промишленото производство в страната намалява наполовина. Опашките за хляб стават все по-големи и броят на бездомните хора се увеличава главоломно в малките и големите градове на Америка. Земеделските производители (които са се борили със собствената си икономическа криза  в по-голямата част на 20-те години на XX век дължаща се на засушаването и падащите цени на храните) не могат да си позволят да приберат реколтите си и са принудени да ги оставят да гният по нивите, докато става така, че други хора гладуват в различните краища на САЩ.

През есента на 1930 г. първата от четирите вълни банкови паники започва, поради големия брой инвеститори, които губят доверието в платежоспособността на банките и искат депозитите си в брой. Това принуждава банките да ликвидират заемите си, за да допълнят недостига от пари в брой. От 1931 до 1933 г. хиляди банки затворят врати. В лицето на това бедствено положение, администрацията на Хувър се опитва подкрепи фалиращите банки и други институции с държавни заеми; идеята е, че банките от своя страна биха дали заеми на бизнеса, а работодателите, от своя страна, ще са в състояние да наемат обратно своите служители.

Франклин Рузвелт се насочва към Голямата депресия с Новия курс

Хувър е републиканец, който преди това е служил като секретар в търговията на САЩ. Той смята, че правителството не трябва пряко да се намесва в икономиката, и че той не е имал отговорността да създава работни места или да предоставя икономически облекчения за своите граждани. През 1932 г., страната затънала в дълбините на Голямата депресия и 13-15 млн. души (или повече от 20% от населението на САЩ по това време) са безработни, демократът Франклин Делано Рузвелт (FDR) печели убедителна победа в президентските избори. От встъпването си в длъжност на 4 март 1933 г., той нарежда всички банки в САЩ да затворят врати в края на четвъртата вълна от банкови паники, защото САЩ не разполага с достатъчно пари, за да плати възнагражденията на всички държавни служители. Независимо от това, FDR приканва за спокойна енергия и оптимизъм, заявявайки „единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.“

Рузвелт взима незабавни действия за справяне с икономическите проблеми на страната. Първо обявява на четири неработни дни, през които всички банки ще затворят врати, за да може Конгресът да приеме закон за реформи и повторно отваряне на тези банки. Той също така започна разглеждането на обществените проблеми директно по радиото в поредица от разговори, (това са така наречените „разговори край огнището „), с които дава началото на възстановителния процес на общественото доверие. По време на първите сто дни на Рузвелт като президент той приема законодателство, имащо за цел да стабилизира промишленото и селскостопанското производство, да създаде работни места и да стимулира възстановяването. В допълнение, Рузвелт иска да реформира финансовата система, създавайки Federal Deposit Insurance Corporation (FDIC), за да се предпазят сметките на вложителите и Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) за регулиране на фондовия пазар и предотвратяване на злоупотреби с ценни книжа довели до катастрофата през 1929.

Великата депресия: Трудният път към възстановяването

Сред програмите и институциите на Новия курс, които подпомагат възстановяването от Голямата депресия, са Теnnessee Valley Authority (TVA), който построява язовири и водноелектрически проекти за контрол от наводнения и осигурява електрическа енергия на обеднелия регион на Юга – Tennessee Valley, и Works Project Administration (WPA), постоянна работа програма, която дава заетост на 8,5 милиона души от 1935 до 1943 г. След първите признаци от възстановяването, започнало през пролетта на 1933 г., икономиката продължава да се подобрява и през следващите три години, когато реалният БВП (коригиран спрямо инфлацията) нараства със среден темп от 9% годишно.

Тежка рецесия покосява икономиката на страната през 1937 г. Тя е причинена отчасти от решението на Федералния резерв да увеличи своите изисквания към парите в резерв. Въпреки, че икономиката започва да се подобрява отново през 1938 г., тази втора тежка контракция понижава приходите от производството и заетостта.

С избухването на Втората световна война в Европа през 1939 г. WPA обръща вниманието си към укрепване на военната инфраструктура на САЩ. С решение на Рузвелт да подкрепи Великобритания и Франция в борбата срещу Германия и другите страни от оста, производството за отбрана създава все повече и повече работни места в частния сектор. При японската атака срещу Пърл Харбър през декември 1941 кара Щатите да влязат във войната. По този начин фабриките в страната се връщат в режим на пълно производство. Това разширяване на промишленото производство, както и широко разпространената задължителната военна служба, започнала през 1942 г., намалява нивото на безработицата до нива от преди Депресията.

Статията е преведена от: http://www.history.com/topics/great-depression